Съществително име - ед. ч.
+мн. меки`ци, +ж. Пържено тестено изделие.
В старата българска кухня името „мекица“ се е появило, като антонимна форма на българската „твърдица“, това име се използвало за тънка хрупкава пита изпечена на сач. Източник: интернет
Традиционната българска кухня остава трайно през възраждането до наши дни: баница, тутманик, тиквеник, мекица, лютеница, бобена чорба, рибена чорба, мюлянка и др. Характерен за града е бил белият и ръженият хляб. Източник: интернет
И е бил бит,защото с една мекица в гората щял "да храни шумкарите" Тоя полицай,който го е бил,след това станал милиционер. Източник: интернет