Съществително име - ед. ч.
мелнича`рят, мелнича`ря, +мн. мелнича`ри, +м. Човек, който притежава мелница или работи в нея.
+прил. [[мелнича`рски]], мелнича`рска, мелнича`рско, +мн. мелнича`рски.
Мелничар, казваха хора, които бяха говорили с него, мелничар с намерения да възстанови старата воденица край Норвежката река. Източник: интернет
Ma la figlia d'un mugnaro / Gli ha insegnato la creanza, Но дъщерята на един мелничар го научи на обноски. Източник: интернет
В цикъла се разказва за млад мелничар, тръгнал да търси щастието си по света. Източник: интернет
Il cosmo di un mugnaio del Cinquecento (Сиренето и червеите: Космосът на един мелничар от XVI век) (Einaudi, 1976, преизд. Източник: интернет
Най-прочутата книга на Гинзбург е „Сиренето и червеите: Космосът на един мелничар от XVI век“ (1976). Източник: интернет
Легендата разказва, че през 12 век новоомъжената Виолета, дъщеря на местен мелничар, трябвало да прекара първата си брачна нощ с местния тиранин. Източник: интернет
miller