мелодика
Съществително име - ед. ч.
Значение
+ж., само +ед.
#1 Наука за мелодията.
#2 Съвкупността от интонационна организация, благозвучие, ритъм и др. в стихотворно или музикално произведение. _Мелодика на стиха._
Синоними
Производни думи
Примери
Тя прозира през ефирния начин, по който авторката омагьосва читателите още с първите страници, през опияняващата мелодика на езика ѝ, през фантастичните, но реалистично приключения, през които минава героинята.
В края на 70-те години търсенията му са насочени към съчетаване на българската фолклорна мелодика със звучностите на поп музиката.
В произведенията на Борд се срещат тоналности, близки до съвременния мажор и минор, правилна модулация, хармония и мелодика.
“, открояващ се от дебюта с по-голямото глем влияние и по-голямата мелодика на звука.
Ще го чуем в характерния със своята лирична мелодика цигулков концерт на Глазунов.
Ритмична полифония, интервална конструкция, хармонична мелодика - това е същността, която Цанко Панов търси при транскрипцията от звук в цвят.
Превод на английски език
melody