Съществително име - ед. ч.
+мн. менуе`ти, (два) менуе`та, +м.
#1 Старинен френски танц и неговата музика.
#2 Музикално произведение в такта на този танц, което е част от соната или симфония.
Ееех, Инджов,голям менует си извъртял на фъркащото същество. Източник: интернет
minuet