Съществително име - ед. ч.
+мн. мера`чи, +м.
#1 Човек, който измерва.
#2 Войник, който насочва артилерийско оръдие и се прицелва.
Танкът е изграден по класическа компоновка – отделение за управление в предната част, където се намират механик-водачът и двамата стрелци на курсовите картечници, бойно отделение с командир, мерач и пълнач, и машинно-трансмисионно отделение. Източник: интернет
Такива бяха командос-парашутист, мерач на картечница, сапьор, автоматчик, пълнач на самоходна гаубица и др. За шофьор-агрегатчик, пожарникар, майстор по ремонт на МТЛБ, кранист, готвач и др. жените можеха да кандидатстват без проблеми. Източник: интернет
При версия Mark I механик-водачът и бордовият стрелец обслужват гаубицата като мерач и пълнач. Източник: интернет
Екипажът е от трима души: командир, мерач и механик-водач. Източник: интернет
Екипажът се състои от трима души – командир, мерач и механик-водач. Източник: интернет
gauge