Съществително име - ед. ч.
+мн. ме`рници, (два) ме`рника, +м.
#1 Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. _Оптически мерник._
#2 _Прен. Ирон._ Критерий, изискване, мерило.
* _Вдигам мерника._ — +Разг. Ставам по-строг, по-взискателен (обикновено при изпит или конкурс).
* _Вземам на мерник._ — +Разг. Започвам да преследвам някого, отмъщавам си.
Елена показа значително превъзходство единствено при стрелбата с огромна прашка по-дървени кубчета и впечатли с точния си мерник, пише "Блиц". Източник: интернет
Завиден точен мерник показа и 12-годишната Ангела Рангелова, която се състезава редом с мъжете, и също бе отличена. Източник: интернет
През целия мач бяхме далеч по-добрия отбор на терена и при по-точен мерник можехме да вкараме повече голове във вратата на Ботев”, сподели Николай Николов-старши треньор на Беласица. Източник: интернет
При по-точен мерник можехме да вкараме поне още полкова попадения във вратата им. Източник: интернет
Ловджиите приемат отстрела на птици като подготовка за най-атрактивния лов – на дива свиня, и са категорични, че ще използват времето до есента за тренинг на точния си мерник. Източник: интернет
Майсторите на точния мерник пуснаха на свобода в природата 140 птици на възраст 270 дни. Източник: интернет
sight