Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. местоиме`ния, +ср. _Спец._ В езикознанието — една от частите на речта, която замества съществително, прилагателно, числително име или наречие.
+прил. [[местои`менен]], местои`менна, местои`менно, +мн. местои`менни.
В Норвегия, където в речника бе въведено новото местоимение „hen“ като алтернатива на специфичните за мъжки и женски род „той“ и „тя“, теоложка призова църквата да го прилага по отношение на Бог, съобщи АФП. Източник: интернет
Над 80% от учениците нямат проблем с откриването на синоним на дадена дума и разпознават вида на местоимение. Източник: интернет
Над 80 процента от учениците нямат проблем с откриването на синоним на дадена дума и разпознават вида на местоимение. Източник: интернет
Първо, не се познаваме, за да използвате лично местоимение от 2 л. единствено число, като обръщение към мен. Източник: интернет
Че говори непрекъснато за своите успехи и употребява личното местоимение АЗ, първо лице единствено число, постоянно. Източник: интернет
Ако подлогът е местоимение, той обикновено се изпуска, защото си личи от спрежението на глагола в различните лица. Източник: интернет
pronoun