1. метличина - Съществително име - ед. ч.
2. Метличина - Име на място
+мн. метли`чини, +ж. Полско цвете с тъмносини цветове, което расте като бурен. _Букет от метличини._
Видове от световни и европейски червени списъци са трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига, български скален копър. Източник: интернет
В пустинните райони растат ксерофитни храсти (джузгун, астрагал и др.), ефемери и ефемероиди (пясъчна острица, метличина), житни треви и малки горички от саксаул. Източник: интернет
В пустинните райони растат храсти (джузгун, астрагал и др.), ефемери и ефемероиди (пясъчна острица, метличина), житни треви и малки горички от саксаул. Източник: интернет
За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Източник: интернет
За предпланинските равнини и планинските подножия много характерни са ефемерите и ефемероидите (остирца, луковична метличина, пъстър мак, лале и др.). Източник: интернет
Само в тях може да виреят редица специфични растения като крайморски ветрогон, морска горчица, пясъчна метличина, вълмо, приморска люцерна, пясъчен ечемик, пясъчна псама и много други видове. Източник: интернет
cornflower