миговете
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от миг
Примери
Никога не се страхувайте от миговете - така пее гласът на вечността.
Миговете са неповторими - те не могат да се повторят, нито да се разделят с другите.
Миговете се раждат, после умират. За да дойдат новите изживявания, старите трябва да си отидат!
Не обичам миговете на свободата - каза един опитен роб. - Оковите, които ни свързват се късат, и човек остава сам-самичък.
В края "Славия" улови миговете си и стигна до обрата.
Обичаше миговете, когато столицата заменяше постепенно златото на булевардите с жълтите стотинки на съмнителните улици, паметниците - с барове с компаньонки, бялата светлина на уличните фенери - със заслеплението на неоновите надписи.