Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
+мн. милости`ни, +ж. Нещо, което се дава на бедните; подаяние. _Събирам милостиня. Давам милостиня._
Учи се да работиш, за да не се учиш да просиш милостиня. Ефрем Сирин
Така че, министрите казват, че учат на благотворителност. Това е естествено. Те живеят на милостиня. Всички просяци учат, че другите трябва да дават. Робърт Ингерсол
Човешката милостиня е акт на милосърдие; но тази на дете, освен благотворителност, също е като галене... Едмондо де Амичис
Превърнахме се в държава, която живее с протегнати за милостиня ръце. Марко Семов
Да благодариш сред бедите е по-голяма заслуга, отколкото да даваш милостиня. Димитрий Ростовски
Данъкоплатците плащат, а държавата с техни пари се държи като господар, който раздава на самите тях милостиня. Източник: интернет
alms