Съществително име - ед. ч. непълен член
Думата е производна от мимик
+мн. ми`мики, +ж.
#1 Движение на лицевите мускули в съответствие с изживяваните чувства и настроения; гримаса.
#2 Изкуство да се изразяват чувства и мисли чрез движение на лицевите мускули.
+прил. [[мими`чески]], мими`ческа, мими`ческо, +мн. мими`чески.
“, 1875); Fisonomia e Mimica („Физиогномика и мимика“, 1883); Gli Amori degli Uomini („Сексуалните отношения между хората“, 1885); Fisiologia dell'odio („Физиология на омразата“, 1889) и Fisiologia della Donna („Физиология на жената“, 1893). Източник: интернет
В нямото кино е изработен неповторим стил на общуване със зрителите с помощта на мимика и жестове. Източник: интернет
Беше застинал като скулптура - без движения, мимика и жест, а изтръгваше великолепна музика. Източник: интернет
Дълго го наблюдавам, важно е за мен да запечатам особените изрази, черти, мимика, жестове. Източник: интернет
Момик се смята за един от големите майстори на портрета в арменската книжна живопис от 14 век. Художникът отделя голямо внимание на изписване на фигурите на персонажите, на техните движения и мимика. Източник: интернет
Но Кристалина Георгиева, извън репетираното или прочетеното, говори английски със силен български акцент, оскъден речник и необичайно грубовата за дипломатическите среди мимика и жестикулация. Източник: интернет
mime