Съществително име - ед. ч.
+мн. минува`чи, +м. Човек, който минава по пътя; пешеходец. _Минувачите спираха пред витрините._
Между половин шест и седем вечерта почти всеки минувач слага багет, увит в парче бяла хартия. Светът изведнъж се изпълва с хрупкав хляб. Елоиза Джеймс
Ако е минувач, ще побегне уплашен по пешеходната пътека, ако е полицай, ще помисли преди да те глоби. Източник: интернет
В Бремен падна дърво и рани тежко минувач, съобщи пожарната. Източник: интернет
Никой няма да каже, че е направил нещо лошо", казва Ахмад Ятум, също минувач. Източник: интернет
Задържаха нападател, опитал да открадне ланец от врата на минувач във "Владиславово" Източник: интернет
Нелепият инцидент се е случил на паркинг край германския град Щутгарт, а случаен минувач е открил тялото ѝ, съобщават местните медии. Източник: интернет
passer