минувач
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. минува`чи, +м. Човек, който минава по пътя; пешеходец. _Минувачите спираха пред витрините._
Синоними
Производни думи
Примери
Между половин шест и седем вечерта почти всеки минувач слага багет, увит в парче бяла хартия. Светът изведнъж се изпълва с хрупкав хляб.
Ако е минувач, ще побегне уплашен по пешеходната пътека, ако е полицай, ще помисли преди да те глоби.
В Бремен падна дърво и рани тежко минувач, съобщи пожарната.
Никой няма да каже, че е направил нещо лошо", казва Ахмад Ятум, също минувач.
Задържаха нападател, опитал да открадне ланец от врата на минувач във "Владиславово"
Нелепият инцидент се е случил на паркинг край германския град Щутгарт, а случаен минувач е открил тялото ѝ, съобщават местните медии.
Превод на английски език
passer