Глагол, тип 159, несвършен вид
мири`шеш, +мин. св., мири`сах и мириса`х, +мин. прич. мири`сал и мириса`л, +несв.
#1 Изпускам миризма. _Розата мирише чудесно._
#2 +Какво. Улавям миризма. _Мириша розата._
* _Мирише на нещо._ — Възможно е нещо да се случи. _Мирише на бой._
* _Мириша на бъчва._ — Пиян съм постоянно.
* _Мириша на мляко._ — Много млад съм.
* _Парите не миришат._ — Не ме интересува по какъв път са получени парите.
На сИляния няма как да мириша неграмотен циганино,научи се да пишеш и тогава се занимавай с мен,ясен ли съм или да пак да го кажа? Източник: интернет
Сигнализирахте за неуместен коментар Най обичам аромата на потни бежанци Сигнализирахте за неуместен коментар Най- добре мириша, га са потна :-D. Източник: интернет
От същия корен и също от гръцки произход е българската думи „мириша“, „мирис“ и „миризма“, както и думата „миро“. Източник: интернет
Имах чувството, че когато се изпотявам, мириша на мента, и когато ходя до тоалетна след мен мирише по-хубаво отколкото от ароматизатора вътре. Източник: интернет
След като излезе, каза: “Трих се, трих се, но все още мириша на теб“. Източник: интернет
smell