Съществително име - ед. ч.
+мн. миролю`бци, +м. Лице, което се стреми към запазване на мира.
Наглецът видя дебелия край и се опитва да се изкара миролюбец. Източник: интернет
Та дори да приемем тази цел за легитимна, то един миролюбец, който прави само това, което е напълно необходимо, няма причина да продължава. Източник: интернет
peace lover