Прилагателно име, тип 76
миролюби`ва, миролюби`во, +мн. миролюби`ви, +прил. Който е обхванат от миролюбие. _Българският народ е миролюбив._
+същ. [[миролюби`вост]], миролюбивостта`, +ж.
"Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването и. Източник: интернет
Иначе съм много миролюбив и благ, но някакво злосторно задоволство ме обзема като ги видя как гонят кокала и се молят на колене хората да не ги забравят. Източник: интернет
Може би Горбачов бе първият и единствен миролюбив император на Русия? Източник: интернет
Но такива противоречия винаги могат да се разрешат по миролюбив и приемлив за двете страни начин. Източник: интернет
Путин реши на краставичари краставици да продава и сега изведнъж стана много миролюбив. Източник: интернет
Това също така удовлетворява колегите му от ЕС, които изразиха загриженост относно завоя на изток във външната му политика, и го определя като миролюбив лидер. Източник: интернет
pacific