Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от миза
Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи. Източник: интернет
По имената на племената мизи и витини тези части на северозападна Мала Азия били наричани от античните географи Мизия и Витиния. Източник: интернет
След неуспешната кампания срещу мизи, трибали и гети Александър се принуждава да сключи съюз с тях. Източник: интернет
"Мизи" и "българи" в 11 в. е едно и също, ромейските автори понякога архаизират етнонимите под влияние на старите имена на провинциите. Източник: интернет
Това е било нещо типично за траки (мизи) и пелазги още през второ хил.пр. Христа. Източник: интернет