Съществително име - ед. ч.
+мн. многото`чия, +ср. _Спец._ Препинателен знак, състоящ се от три точки (...), който означава пропуск в текста.
В любовта има три препинателни знака: удивителен, многоточие и точка. Дон Аминадо
След думата "сбогом" той постави възклицателен знак и многоточие - в това той видя признак за висш шик. Гюстав Флобер
Улиците бяха пусти, уличните фенери като многоточие пунктираха пътя и той усещаше как полека-лека в него нахлуват властни чувства, предизвикани от думите на запечаталите се в паметта му заглавия още от детските му години. Източник: интернет
Както винаги, той би предпочел да погледне, едва тогава да вземе решения и да постави многоточие в специалните операции. Източник: интернет
Тя добави, че в доклада на кмета Здравко Димитров за взимане на решение как да гласува представителят на общината в общото събрание на "Пълдин туринвест" има многоточие, т.е. общинските съветници трябва да вземат крайното решение. Източник: интернет
В скоби се загражда многоточие, когато с него се означава, че е пропусната част от цитиран чужд текст. Източник: интернет
ellipsis