Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
+вж. [[мно`жествен]]
В езиците с еднозначни (стандартни) афикси съответната морфема е белег само за множественост. Източник: интернет
Докато в конЕ белегът за множественост е еднократен (флексията –е), в конЕТЕ идеята за множественост е подсилена и от облика на определителния член (т.нар. двойно маркиране). Източник: интернет
За българския език са характерни афиксацията, двойната натовареност на определителния член, суплетивизмът, квантификаторите (за подсилване на идеята за множественост или за изразяване на конкретно количество в рамките на множествеността). Източник: интернет
Редупликацията (удвояването, повторението) се счита за едно от най-древните средства за изразяване на множественост. Източник: интернет
Накъсо - липсва множественост на перспективите на наличната литература, контекст/и. Източник: интернет
multiplicity