молител
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Значение
моли`телят, моли`теля, +мн. моли`тели, +м. Лице, което отправя молба.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
България не е молител, ние сме равноправни търговски партньора, които търсят начин да възстановят диалога", добави Донев.
От процесуална гледна точка, клиентът на нотариуса се нарича най-често молител.
От направената от нас справка по номера на делото се установи, че обезпечителната заповед по дело 9935 е издадена с молител Иван Христов.
Или това е новия БГ военен - молител?
По време за молитвата за дъжд, главния молител Rainmaker – човекът, който изпълнява молитвата за дъжд.
Превод на английски език
petitioner