Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 19
+мн. момци`, +м.
#1 Млад мъж, който не е женен; ерген. _Напет момък._
#2 +Остар. Млад мъж, който сключва брак; младоженец. _Момъкът водеше невестата._
В Бали малката се влюбва в красив местен момък (индонезийският французин Максим Бутие), притежаващ екоферма за водорасли. Източник: интернет
В тези припевки се припяват момък и мома, за които всички знаят, че се харесват. Източник: интернет
Един момък стоял на входа на пещерата и се взирал в очите им с надеждата да познае своята любима, за която не спирал да мисли през времето, в което те били разделени. Източник: интернет
Здравец и свитък с цитати на известни автори подари на всеки един от учениците си класната на 12 А Христина Братоева, а едната от паралелките се водеше от момък в народна носия и българското знаме в ръка. Източник: интернет
На другия ден мома облечена като булка, вади една по една китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки) предвещава кой за какъв момък ще се омъжи. Източник: интернет
Голям момък ти, си №1 в кавърдака от глупости! Източник: интернет
lad