Съществително име - ед. ч.
+мн. моноло`зи, (два) моноло`га, +м.
#1 +Спец. Част от драматическо произведение, в която говори само едно лице.
#2 +Прен. Продължително изказване на едно лице.
+прил. [[монологи`чен]], монологи`чна, монологи`чно, +мн. монологи`чни.
Разговорът е диалог, не монолог. Затова има толкова малко добри разговори: заради недостиг, двама интелигентни говорещи рядко се срещат. Труман Капоти
Религията е вечният диалог между човечеството и Бога. Изкуството е неговият монолог. Франц Верфел
В едно от редовните си включвания с монолог от партийната централа, Борисов поиска машините за гласуване да са като в САЩ и Франция, а не България да ползва "машините на Мадуро". Източник: интернет
В крайна сметка разговорът между двете формации се превърна по-скоро в монолог от страна на ГЕРБ, които изложиха идеите са по различните политики. Източник: интернет
Осмокласникът Герасим Русев от испанската паралелка прие предизвикателството и изпълни с една от куклите набързо сътворен монолог пред съучениците си. Източник: интернет
Към момента не е известно какъв е най-актуалният план на Борисов, който внезапно секна почти всекидневните си брифиниги тип монолог от партийната централа. Източник: интернет
monologue