Съществително име - ед. ч.
+мн. морализа`тори, +м.
#1 Лице, което проповядва строг морал, поучава и въздейства.
#2 _Прен. Ирон._ Лице, което постоянно разсъждава върху морални въпроси и досажда с морални проповеди.
+прил. [[морализа`торски]], морализа`торска, морализа`торско, +мн. морализа`торски.
Това, което авторът му категорично не иска, е да бъде морализатор и да поучава, с което книгата му категорично се отличава от детските книги, излизащи в ония далечни години. Източник: интернет
Друг е въпросът, че на времето почна със сериозна журналистика, а сега е изпаднал до положението на морализатор. Източник: интернет
moralizer