мореплавател
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Значение
мореплава`телят, мореплава`теля, +мн. мореплава`тели, +м. Лице, което пътешества по море.
+прил. [[мореплава`телски]], мореплава`телска, мореплава`телско, +мн. мореплава`телски.
Синоними
Производни думи
Примери
Вятъра и вълните винаги са на страната на по-умелия мореплавател.
Аз съм мореплавател на Одисей със сърце на огън, но с ум безмилостен и ясен.
Когато вятърът духа спокойно, всеки мореплавател може да се гордее и хвали. Но само при внезапна промяна на ветровете се проявява изкуството на опитен кормчия.
Английският мореплавател капитан Джеймс Кук използвал признаци за престиж, за да убеди екипажа си да яде кисело зеле, което било експериментално средство срещу скорбут – болестта, наричана "морска чума и мор за мореплавателите".
Като мореплавател пък съм сертифициран и като оператор на спасителна техника, която е жизненоважна за оцеляването на човек при форсмажори.
През 1520 година португалският мореплавател Жоао Алварес Фагундес успял да стигне до бреговете заедно със своята експедиция, като нарекъл острова в своя чест – Фагунда.
Превод на английски език
sailor