мотивировката
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от мотивировка
Примери
Не е трудно да се разгадае мотивировката на Белград за такава позиция.
С указ № 181 от 12 април 1899 г. градският общински съвет е разтурен с мотивировката „за лошо и немарливо управление общинските работи, чрез което е поставил в опасност интересите на общината“.
Приемането на християнството от Литва през 1387 г. обезсмисля в значителна степен мотивировката на кръстоносните походи на Тевтонския орден.
Такава може да бъде мотивировката срещу "пословичния мързел" и "неизбежните пробиви в националната сигурност".
Дразни мотивировката, която всъщност е излишна.
Точно "мотивировката" за едно или друго действие погледнато през едни или други очи е история.