Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от мръквам
+несв. и [[мръ`кне]], +св.; _безл._ Пада мрак, става тъмно, започва нощта. _През зимата мръква рано._
__мръква се/мръкне се.__ — Мръква.
Автор е на пиесите „Мареви“ (пиеса в 4 действия, 1935), „Божия“ (пиеса в 3 действия, 1942), стихосбирката „Мръква“ (1919), сборници с разкази, сред които „Панаирът в Лайпциг“ (1934), „Разкази на моряка“ (1936), „Пламъци“ (1939), „Велики времена. Източник: интернет
Когато се мръква и Балканът запява хайдушка песен, започва заря, засвирва музика и се зачитат имената на славно загиналия войвода и неговите другари. Източник: интернет
После всички правителства се впрягат, мобилизират всякакви ресурси, пращат всякаква техника в Сахара и като мръква, изписват в пустинята с ярки светлини: "Здравейте и вие! Източник: интернет
dark