Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
мръ`щиш, +мин. св. мръ`щих и мръщи`х, +мин. прич. мръ`щил и мръщи`л, +несв.; +Какво. Събирам вежди или бърча чело в израз на недоволство, яд, неодобрение. _Мръщя лице от болка._
Вие ме наричате бог - аз се мръщя. Вие ме оженвате със Сатаната - и аз се смея. Опитайте да ме наречете човек... И аз, може би, ще ви повярвам. Тил Линдеман
I frown