1. му - Местоимение - дателен падеж, кратка форма
Производна на негов
2. му - Частица (тип suff)
– +вж. [[той]].
----
– +вж. [[негов]].
----
+част. Употребява се при глаголи и имена за усилване на неодобрение, пренебрежение, заплаха или радост. _Без да му мисли много. Пустият му човек._
Една мъдра баба казваше: - Ти пожелай на обиждащия те здраве и щастие, а Господ знае какво да му даде. Източник: интернет
Истински богат е този, чиито деца го прегръщат, дори когато ръцете му са празни. Източник: интернет
Характерът на човека определя съдбата му. Хераклит
На богаташа и петелът му снася. Турска поговорка
Човек се учи, от що му се случи. Българска поговорка
Който мисли, че парите могат да му дадат всичко, той е готов да направи всичко за пари. Италианска поговорка
his