Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. мундщу`ци, (два) мундщу`ка, +м.
#1 Част от духов музикален инструмент, която при свирене се доближава до устните или се поставя в устата.
#2 Част от цигара или цигаре, която се поставя в устата при пушене.
#3 Част от юзда, която се поставя при впрягане в устата на животното.
Забавна поставка за бутилкаСтаринни съдове за вино и ракияУредничка от музея в Читай показва мундщук и съд с няколко отвора, от който едновременно могат да пият шестима души. Източник: интернет
Към нея посредством малък костен сегмент, оцветен в черно, е прикрепен добре полиран мундщук от кехлибар. Източник: интернет
Много от тромпетистите използват и малък мундщук, който да влияе еднакво на тембъра на инструмента и техническата му подвижност. Източник: интернет
Скоро след това може да се открие в редица други потребителски продукти, вариращи от тръбни дръжки и бутони до мундщук на саксофона, камери, ранни картечници и корпуси на уреди. Източник: интернет
Да не би да сте искали да кажете "мундщук". Източник: интернет
На Средната скала през 30-те години на XIX век е можело да се види камък, наречен „Лулата“, наподобяващ на истинска лула с мундщук и клада. Източник: интернет
mouthpiece