музикознание
Съществително име - ед. ч.
Значение
+ср., само +ед. Дял от изкуствознанието, който изучава историята и теорията на музиката. _Българско музикознание._
Синоними
Производни думи
Примери
Вестник "Култура", бр.28, 12 юли 2002 г. на Трифон Силяновски Тази книга е незаслужено малко позната на интересуващите се от постиженията на българското музикознание.
Записва да учи музикознание във Варшавския университет с проект за дисертация - сравнително проучване на славянския музикален фолклор.
Председател на журито е Филип Кутев, а членове са проф. Стоян Джуджев, както и изтъкнатите специалисти от тогавашния Институт по музикознание – Райна Кацарова, Елена Стоин, Иван Качулев, които му дават най-висока оценка.
Един от основателите на руското музикознание.
Като студент двукратно (през 1981 г. и 1982 г.) е носител на най-високото отличие „Златна значка“ от Национален конкурс за младежка разработка в областта на историческото музикознание.
През 1986 г. специализира стара музика (византийска и славянска) в Института за музикознание на Хамбургския университет при проф. д-р Константин Флорос.
Превод на английски език
musicology