Съществително име - ед. ч.
+мн. наблюда`телници, +ж. Място или служба, откъдето се наблюдава.
В римско време на върха на скалите се е издигала каменна кула наблюдателница, останки от която могат да се видят и днес. Източник: интернет
В централната му част се издигало кулообразно помещение – наблюдателница на пожарната охрана. Източник: интернет
Вътрешното стълбище на всяка от кулите се нарича Каталонско стълбище, което води до върха на отбранителното съоръжение, в мирно време ползвано за наблюдателница. Източник: интернет
В резиденцията си в Ноймаркт той си прави малка наблюдателница на зведите, наричана Mathematikerturm. Източник: интернет
За произхода на името на селището има различни хипотези, като например, че то означава „укрепен лагер“, „място с тръстика“, „ниско заливано от водата място“, „наблюдателница“ и други. Източник: интернет
Най-старата част е римската кула в романски стил, която е използвана за жилище, за отбрана и наблюдателница. Източник: интернет
observatory