набучи
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от набуча
Синоними
Примери
Докато се целуваха зад прикритието на листака, майорът бе протегнал ръка да запази равновесие и дланта му се набучи на някакъв кактус, поради което прощалните му думи не бяха съвсем искрени.
А бияча с пистолет, който е приятел на заместник крадеца, трябва да се набучи на кол.
Още 500 бляда ще ги набучи на шиш.
Така човек, който върви сред полетата отвъд хълмовете, няма начин да не се „набучи“ на някой остър трънак.