Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
набу`хваш, +несв. и [[набу`хам]], +св.; +Кого, какво.
#1 +Разг. Набутвам, наблъсквам, набивам. _Набуха възглавницата с пера. Набуха я, защото не го слушаше._
#2 Ставам пухкав, въздушен, с по-голям обем. _Сладкишът набухна._
__набухвам се/набухам се.__ — +Разг.
#1 Влизам, където не ми е мястото. _И аз, без да искам, се набухах в кабинета на директора._
#2 +Грубо. Наяждам се бързо, до пръсване; натъпквам се с каквото ми падне.
I swell