Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. наче`нки, +ж. Обикн. +мн. Първи, начални прояви на нещо; зачатък, зародиш. _Наченки на писменост._
България има наченка на средна класа! Източник: интернет
Защото всеки следващ, който има предпоставка или наченка да направи това нещо, той отсега нататък ще знае каква е присъдата. Източник: интернет
starter