Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
надве`сваш, +несв. и [[надве`ся]], +св.; _какво, над какво._ Премествам нещо или някого, като го поставям да се подава над друго нещо. _Надвесих главата си над пропастта._
__надвесвам се/надвеся се.__ — Навеждам се над друго нещо. _Надвесих се през прозореца._
overhang