Съществително име - ед. ч.
+мн. на`фори, +ж.
#1 Осветен при литургия хляб.
#2 Малки късчета от този хляб.
После християните им завидели и започнали с измислиците – пиене на кръв, оскверняване на нафора, договор с дявола.. Източник: интернет
Смятало се, че среброто, светената вода, кръстовете, тестото от нафора и чесънът държали настрани опасните същества. Източник: интернет
След края на архиерейската литургия епископ Поликарп раздаде на дупничани нафора и благославяше всеки един от тях. Източник: интернет
След края на службата раздаде нафора, както и „Великденска книжка“, издадена от работилница „Двери“ и посветена на големия празник. Източник: интернет
host