Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
нагова`ряш, +несв. и __нагово`ря. 1.__ _Какво_, _на_ +Кого. С говорене изричам много неща, като обвинявам или клеветя някого, приписвам му качества. _Наговорих му какво ли не._
#2 _Разг. Кого._ Убеждавам с думи, уговарям да извърши нещо, придумвам. _Наговарям го да излезем на разходка._
__наговарям се/наговоря се. 1.__ — Говоря до пълно насищане.
#2 Само +мн. Уговаряме се да извършим нещо заедно (обикн. лошо). _Наговорихме се да я излъжем._
I'm talking