Съществително име - ед. ч.
+мн. нагръ`дници, (два) нагръ`дника, +м.
#1 Приспособление, което се прикрепва към предната част на мъжка риза или костюм. _Колосан нагръдник._
#2 Препаска, която минава покрай гърдите на кон и е част от хамута.
#3 Предмет за защита или украса, който се поставя на гърдите. _Рицарски нагръдник._
В могилата е открит златен нагръдник, най-големият намиран в България, златен пръстен с изображение на музикант върху плочка от полускъпоценен камък, три сребърни съда, броня с железни ръкави, меч и други оръжия. Източник: интернет
Заразяването при човека, кучето и котките става чрез пряк контакт с болното животно или с неговите аксесоари (нашийник, нагръдник, дрехи) и тоалетни принадлежности – четка, гребен и др. Източник: интернет
Има мощно, стегнато тяло, изфинена глава, големи уши, развити кучешки зъби и лъскава черна козина с бял нагръдник. Източник: интернет
Върху туника е изобразен квадратен нагръдник с леко вдлъбнати страни. Източник: интернет
Други елементи от женската носия в Желево са нагръдник, сая, престилка или пола, чорапи и опинци. Източник: интернет
Самата дума означава кожен нагръдник (Cuirie), фр. Cuir Bouilli, т.е. „варена кожа“ отразяващо технологията на изработка от нагрята във вода волска кожа с цел придаване подходяща за човешки торс ергономична форма. Източник: интернет
breastplate