Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
нагруби`ш, +мин. +св. нагруби`х, +мин. прич. нагруби`л, +св. — +вж. [[нагрубявам]].
Никога няма да нагрубя или да обидя хората, които са гласували за мен. Източник: интернет
Случва ми се най-вече в личния живот да нагрубя приятел, децата или роднина, защото по-бързо съм се произнесъл, преди да съм го премислил. Източник: интернет
Това ме притеснява и гледам да не нагрубя някого. Източник: интернет
roughed up