Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. на`кити, (два) на`кита, +м. Нещо, което служи за украса (пръстен, гривна, обици и др.). _Имам скъпи накити._
Ако той имал достатъчно нанесени ку, можел да прикрепи на края на орловото перо снопче коса, а ако е участвал в Танца на слънцето, можел да прикрепи към бойния си накит перо. Източник: интернет
Да притежава едно бижу, което във всекидневието да го открива що за човек е, и един знаков накит, който да носи при официални поводи. Източник: интернет
В нея са открити златен накит от 320 мъниста и два златни предмета от първата половина на второто хилядолетие преди н.е. Източник: интернет
Медея изпраща на момичето дреха и накит пропити с отрова, от която тя изгаря. Източник: интернет
В по-зряла възраст той можел да носи боен накит от пера от опашката на орел, който има спускащ се до земята шлейф. Източник: интернет
Открити са и парчета средновековна огнищна керамика, славянски црепни, парчета от славянски бронзов накит, пръстени, токи, макари, стъклени макари от XI – XIII век. Източник: интернет
jewelry