наклонение
Части на речта
1. наклонение - Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
2. наклонение - Глагол
3. наклонение - Междуметие, тип 190
Значение
+мн. наклоне`ния, +ср. +Спец. В граматиката _–_ глаголна категория, изразяваща отношението на говорещия към реалността на действието. _Повелително наклонение._
Синоними
Производни думи
Примери
Заповедното наклонение се променя. Преди удивителният знак приличаше на тояга, сега - на ракета.
Ако баба ми имаше определени полови характеристики, тя щеше да е дядо. Политиката не търпи подчинителното наклонение.
Знаем, че историята не търпи условното наклонение. Думите: "какво би станало, ако..." в нея не са на почит.
На всички им (неприличен глагол в повелително наклонение) майката, важното е на мен да ми е добре, да си изкарвам кинтите и да си гледам живота.
Πάω e изявителното наклонение в сегашно време от несвършен вид на глагола πηγαίνω – отивам.
В повелително наклонение в СЕ ударението е върху първата сричка.
Превод на английски език
mood