Съществително име - ед. ч.
+мн. накова`лни, +ж. Желязна подложка,поставка, върху която се коват метали.
* _Между чука и наковалнята._ — В много тежко положение, между две опасности.
Човек кове стила си на ужасната наковалня на крайните срокове. Емил Зола
Не си ли задаваме въпроса защо миротворците от HATO не спретнат там една "Благородна наковалня“ да раздадат справедливост и омиротворят региона? Източник: интернет
Въпреки това, са най-известни с необичайната форма на гръбната перка, която прилича на наковалня или на дъска за гладене. Източник: интернет
От една своеобразна панацея за недъзите и проблемите на страната ни, от една боксова круша за умници като Борисов и Цветанов, сега от наковалня той се превръща в чук. Източник: интернет
За повторното затвърдяване на острието се използва методът на студеното коване, който се осъществява с полеви подръчни средства – чукче и клепало (малка преносима наковалня). Източник: интернет
След като кралят на Англия, Утер Пендрагон, умира, без да остави престолонаследник, в лондонска наковалня се появява меч с надпис, който гласи, че който го извади от камъка, ще стане законният крал на Англия. Източник: интернет
anvil