Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
налютя`ваш, +несв. и [[налютя`]], +св. #1 +Какво. Правя нещо да стане лютиво, подлютявам. #2 Лютя слабо. _Пиперките налютяват._ __налютявам се/налютя се.__ — Разг. Сърдя се, ядосвам се, разгневявам се.
i get angry