наочник

Съществително име - ед. ч.

Значение

+мн. нао`чници, (два) нао`чника, +м. Обикн. +мн. Кожени парчета, които са прикрепени отстрани на конската глава, за да ограничат виждането.
* _Сякаш има наочници._ — За човек, който не вижда същността на нещата; ограничен човек.

Производни думи

Анаграми

Превод на английски език

eyepiece

Думи и термини с близки букви