Наос (от гръцки: naos — храм) е термин в сакралната (църковна) архитектура и представлява вътрешната част на един храм.
В гръцките храмове в наоса се намира статуята на божеството, а в ранните византийски православни църкви в него се провежда литургията.
В десния й наос открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Източник: интернет
В архитектурно отношение църквата първоначално е била трикорабна базилика с дървен покрив, покрит с керемиди, с изписани притвор, наос и светилище. Източник: интернет
Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид, обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Източник: интернет
Има три апсиди и бапсистерий, наос с два кораба, пастофор, нартекс, катахумен, баптистерий, атрий с фонтан в средата, както и няколко други помещения, вероятно спални. Източник: интернет
Изписани са галерията (1872 и 1885), целият наос (1883 – 1884), кръщелнята (1883), северната и западната част на притвора (1883, 1885). Източник: интернет
Изписани са целият наос (1883 – 1884), кръщелнята (1883), северната и западната част на притвора (1883, 1885). Източник: интернет
naos