наплюя

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

наплю`еш, +мин. +св. наплю`х, +мин. прич. наплю`л, +св. — +вж. [[наплювам.]]

наплюем наплюеш наплюете наплюе наплюят наплюх

Ако наплюя лилавите джендари ще ми преведете ли и на мен 10 лв? Източник: интернет

Колкото до Баро ли си шаро ли малко ме интересуваш ако те набарам ще те наплюя и ще се одавиш,. Източник: интернет

Сега ще наплюя профсъюзите, макар и Тренчев, и Жеката да са ми приятели. Източник: интернет

spit