Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
напращи`ш, +мин. +св. напращя`х, +мин. прич. напращя`л, +св. — +вж. [[напращявам]].
"Възраждане" напращя от властови амбиции, след като видя врага на нацията в лицето на Запада. Източник: интернет
forward