Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
напря`гаш, +несв. и [[напре`гна]], +св.; +Какво. Правя нещо да стане изпънато; с усилие извършвам някаква дейност. _Напрягам мускули._
__напрягам се/напрегна се.__ — Полагам усилия, силя се, мъча се. _Напрегни се още малко! Напрягам се да си спомня._
* _Напрягам мишци._ — Полагам усилия да направя нещо.
* _Напрягам ум._ — Мисля задълбочено.
Защото аз лично не искам постоянно да скролвам телефона си, да се напрягам и разгневявам, не искам всичките ми данни постоянно да бъдат събирани, не искам да бъда толкова мързелив, че да натискам "да" на всяка бисквитка. Източник: интернет
Бяха доволно шумни и не ми трябваше да се напрягам много за да подслушам разговора им. Източник: интернет
Той, виждам го много добре, дори и без да напрягам особено въображението си, място не може да си намери в просторния кабинет. Източник: интернет
Не се впрягам, нито пък се напрягам. Източник: интернет
strain