нарочно

Части на речта

1. нарочно - Прилагателно име - ср. р.

Производна на нарочен

2. нарочно - Наречие, тип 188

Значение

+нареч. С определена цел или намерение. _Аз нарочно дойдох у вас. Нарочно попитах къде си._

Синоними

специално умишлено съзнателно преднамерено намерено целенасочено обмислено с намерение неслучайно напук изрично злонамерено демонстративно предумишлено с умисъл

Примери

Тези, които пишат тъмно или несъзнателно дават своето невежество, или нарочно го крият. Неясно се пише за това, което е неясно да се представи. Михаил Ломоносов

Жените се досещат за всичко, а ако грешат, значи, е нарочно. Алфонс Кар

Никой не прави нарочно лоши филми. Роланд Емърих

Разликата между романист и историк е в това: че първият разказва лъжата нарочно и за забавление от това; историкът казва лъжи и си представя, че казва истината. Халдоур Лакснес

Ти и аз сме създадени за трансцендентност, смях, грижа. Бог нарочно не е направил света съвършен, защото Бог търси теб и мен, за да бъдем сътрудници с Бога. Дезмънд Туту

Едва наскоро, през деветнадесети век и тогава само в Европа, срещаме форми на държавата, създадени от нарочно национално чувство. Кристиан Лоус Ланге

Превод на английски език

deliberately

Думи и термини с близки букви

нарочните нарочния нарочният нарочното нароя нароява