1. нарочно - Прилагателно име - ср. р.
Производна на нарочен
2. нарочно - Наречие, тип 188
+нареч. С определена цел или намерение. _Аз нарочно дойдох у вас. Нарочно попитах къде си._
Тези, които пишат тъмно или несъзнателно дават своето невежество, или нарочно го крият. Неясно се пише за това, което е неясно да се представи. Михаил Ломоносов
Жените се досещат за всичко, а ако грешат, значи, е нарочно. Алфонс Кар
Никой не прави нарочно лоши филми. Роланд Емърих
Разликата между романист и историк е в това: че първият разказва лъжата нарочно и за забавление от това; историкът казва лъжи и си представя, че казва истината. Халдоур Лакснес
Ти и аз сме създадени за трансцендентност, смях, грижа. Бог нарочно не е направил света съвършен, защото Бог търси теб и мен, за да бъдем сътрудници с Бога. Дезмънд Туту
Едва наскоро, през деветнадесети век и тогава само в Европа, срещаме форми на държавата, създадени от нарочно национално чувство. Кристиан Лоус Ланге
deliberately