Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от народничество
В съветската историография народничеството се счита за втория, революционно-демократичен (разночински) етап на революционното движение в Русия, сменил „дворянския“ ( Източник: интернет
Извън университетските банки Спиро се запознава с народничеството, което е руският еквивалент на световния популизъм и нашето сиромахомилство. Източник: интернет
Подгонен заради народничеството, той кръстосва Европа. Източник: интернет
По степента си на радикалност, в народничеството се различават следните пет направления: консервативно, реформистко, либерално-революционно, социално-революционно и анархистко. Източник: интернет