наставка
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+мн. наста`вки, +ж.
#1 Част, която е наставена към нещо. _Полата е с наставка, защото_ _и`_ _окъся._
#2 +Спец. В езикознанието — словообразувателна част от думата, която стои след корена.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Дреболии като добавянето на "чан" към името на жената - нежна наставка, която показва дружеско, но уважително отношение към по-млада дама.
Видовият епитет auricularia („ушенцева“) е образувано от лат. auricula („ушенце“; умалително на auris, „ухо“) и наставка -aria за образуване на общо прилагателно от женски род.
В днешно време се използва също и като наставка в неологизми подобно на „-логия“ като бхауфикашастра – физика, вастушастра – архитектурна наука и т.н.
Ако добавим наставка lar, arabalar, ще означава „коли“.
В колежа българите са били регистрирани с фамилия съставена от бащиното име с наставка „-ич“ (подобно на хърватите).
В по-старо време почти всички фамилии в града са с наставка „-ски“.
Превод на английски език
suffix